Епилепсия

Епилепсията е хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи. Някои видове епилепсия в много по-голяма степен, отколкото други-те, са свързани с наследствеността. Заболяването може да бъде предизвикано от травма, от инфекция (менингит или енцефалит), от недостиг на кислород при инсулт или от аневризми или тумор в мозъка. Често причината за епилепсия изобщо не може да се установи. Различават се обширни, или конвулсивни генерализирани и малки епилептични припадъци. Обикновено припадъкът се предшества от гадене, от чувство на страх или, обратното, от възторг. При големите припадъци се наблюдават конвулсивни движения на ръцете и на крака-та, като губят съзнание. При малък се получа-ват конвулсии на отделни мускули. Болният обаче остава на крака. Малкият припадък не е продължителен. В същото време големият може да продължи няколко минути. Често след пристъпа настъпва дълбок сън. Не будете болния, той трябва да се събуди сам. В някои случаи епилепсията се лекува, като се отстрани предизвиква-щата я причина, например като се премахне туморът от главния мозък. Ако причината за епилепсията не е установена, болестта се контролира с лекарства, които се приемат редовно, или при появата на признаци за приближаващ пристъп. След като болният избягва признаците в продължение на по-продължителен период (да кажем 2 години), лекарят може да намали дозата на лекарствата и в края на краищата да ги спре напълно. 

Колко излекувани обаче от тази неблагодарна болест има .Например аз не съм излекувана ,не се чувствам болна ,дори повечето от тези неща не са ми се случвали като описание .Случват доста по-страшни неща ,за които даже няма обяснение и ми лепнаха тази диагноза ,а никой не търси причината за нея. Лекарите искат само да попълват определения им брой пациенти ,за които държавата плаща и нищо друго не ги интересува .Съответно аз продължавам с пристъпите си ,които макар и не често са доста страшни .Незнам защо въобще пия всички тези лекарства и както и никой не възнамерява да ми ги намаля .Работоспособноста ми я няма никаква ,защото веднага след един такъв случай и бивам уволнена .Да не говорим ,че личния ми живот е доста труден и всяко начало на връзка изисква от мен да споделя тази информация.А тези ,които би трябвало да ме лекуват само ми казват ,че всичко ще изчезне ако си пия хапчетата .Какъв е смисъла да ходя на лекар след като диагнозата вече ми е ясна и това е всичко ,което могат да направят за мен.Да ме тровят с лекарства ,които не помагат кой знае колко и да ме успокояват ,че водя нормален живот .Аз не мога да водя съвсем нормален живот ,кажа ли че имам епилепсия и всеки един работодател би ме изхвърлил ,разбира се всичко си остава тайна.Но докога няма да знам от къде идват тези припадаъци?

Болест ли е безпаричието?

Едва ли има човек в България ,който да не е оставал без работа ,който да е изтеглил поне един кредит и който няма месечни сметки като например ток и вода .Едва ли има човек средностатистически българин ,който спокойно да каже ,че парите от заплатата ,която получава са му предостатъчни за да живее нормално .Смешни са заплатите в нашата държава ,очакват от нас да плащаме непосилни суми на месец с надница от 15 лв ,която дори не стига за храна ,а какво остава за сметки .Всеки път ,когато се прибирам от работа и вървя по прашните улици на изтормозения град , в който живея се оглеждам наоколо и виждам мъката в очите на хората. Както разбирам ,че се чувствам изтощена от днешния работен ден ,не защото работата ми е тежка ,а защото ме измъчват мислено всички онези дългове ,които съм натрупала за да оцелявам и буквално за да ходя на работа .Понякога имам усещането ,че ми трябват успокоителни ,понеже се усещам как губя апетит ,пада ми кръвното и от ден на ден се чувствам все по = омаляла психически. Затова питам дали безпаричието е болест и смело мога да кажа ,че отговорът е да .Представям си ако взимах една нормална заплата ,не тази която взимам сега ,която дори е под минималната ,че тогава може би тази умора нямаше да има и аз щях да бъда един пълноценен български работещ гражданин. Но там където работя аз дори нямам трудов договор ,задоволявам се с тези 15 лв на ден и се опитвам да оцелея. Това ли е бъдещето на младите хора в България? Не мога да завържа приятелства ,защото няма как да изляза ,все пак пестя за тока и водата ,плащам 3 кредита ,които ако закъснея ми загрява телефона от обаждания .Тогава организма ми вече се предава и физически ,чувствам болка ,сърцето си го усещам чак в стъпалата ,а дори нямам осигоровки за да отида на лекар .Да безпаричието е болест .И аз съм много тежко болна от това .Дали има рецепта от бабините тези билки ,които те изправят на крака за тази диагноза !?Едва ли...Ние в нашата държавица живеем за да оцеляваме и живеем просто защото сме живи. Без избор за бъдеще ,без алтернатива ,без смисъл за борба .И най-лошото ,което може да се случи на човек в такава ситоация е да ми смачкват самочувствието всеки ден по различен повод ,а когато и това ти липсва ти просто търпиш. Аз не искам да боледувам ,искам нормален живот ,искам да създам семейство ,искам да изляза в почивния си ден и да знам ,че блузата от 3 лв в магазина ,който ликвидират няма да ми се види толкова скъпа!!!