Болест ли е безпаричието?

Едва ли има човек в България ,който да не е оставал без работа ,който да е изтеглил поне един кредит и който няма месечни сметки като например ток и вода .Едва ли има човек средностатистически българин ,който спокойно да каже ,че парите от заплатата ,която получава са му предостатъчни за да живее нормално .Смешни са заплатите в нашата държава ,очакват от нас да плащаме непосилни суми на месец с надница от 15 лв ,която дори не стига за храна ,а какво остава за сметки .Всеки път ,когато се прибирам от работа и вървя по прашните улици на изтормозения град , в който живея се оглеждам наоколо и виждам мъката в очите на хората. Както разбирам ,че се чувствам изтощена от днешния работен ден ,не защото работата ми е тежка ,а защото ме измъчват мислено всички онези дългове ,които съм натрупала за да оцелявам и буквално за да ходя на работа .Понякога имам усещането ,че ми трябват успокоителни ,понеже се усещам как губя апетит ,пада ми кръвното и от ден на ден се чувствам все по = омаляла психически. Затова питам дали безпаричието е болест и смело мога да кажа ,че отговорът е да .Представям си ако взимах една нормална заплата ,не тази която взимам сега ,която дори е под минималната ,че тогава може би тази умора нямаше да има и аз щях да бъда един пълноценен български работещ гражданин. Но там където работя аз дори нямам трудов договор ,задоволявам се с тези 15 лв на ден и се опитвам да оцелея. Това ли е бъдещето на младите хора в България? Не мога да завържа приятелства ,защото няма как да изляза ,все пак пестя за тока и водата ,плащам 3 кредита ,които ако закъснея ми загрява телефона от обаждания .Тогава организма ми вече се предава и физически ,чувствам болка ,сърцето си го усещам чак в стъпалата ,а дори нямам осигоровки за да отида на лекар .Да безпаричието е болест .И аз съм много тежко болна от това .Дали има рецепта от бабините тези билки ,които те изправят на крака за тази диагноза !?Едва ли...Ние в нашата държавица живеем за да оцеляваме и живеем просто защото сме живи. Без избор за бъдеще ,без алтернатива ,без смисъл за борба .И най-лошото ,което може да се случи на човек в такава ситоация е да ми смачкват самочувствието всеки ден по различен повод ,а когато и това ти липсва ти просто търпиш. Аз не искам да боледувам ,искам нормален живот ,искам да създам семейство ,искам да изляза в почивния си ден и да знам ,че блузата от 3 лв в магазина ,който ликвидират няма да ми се види толкова скъпа!!!